test
test


какво правиш ВЕСЕЛА?

събота

Горещ ден

Тя: закъснях ли?
той: подранила си дори
тя: шегуваш се
той: да
тя: къде ще ходим?
той: където искаш
тя: къде искаш ти?
той: безразлично ми е. Дълга или къса екскурзия?
тя: дълга
той: за черни връх какво ще кажеш?
тя: съгласна съм
той: ок

Хванаха рейс 93 от Хладилника до седалковият лифт.
След това се качиха на седалковият лифт до Алеко.
От там се изкачиха до Черни връх. Пиха чай в хижата.
След това слязоха до Златните мостове. Взеха маршрутката и се прибраха

Екскурзията беше добра.

Възкачване

Обикалям около темата като кученцето около баобаба и се чудя как да я опиша. И какво ми остава? Да описвам не баобаба, а моите си стъпчици около него.
Ще пропусна момента с обичайното ми закъснение. И с повредения автобус. Та допълнително трябваше да изчакваме следващия. Оттам нататък обаче всичко си вървеше гладко и по график. Почти.
Част от неподлежащата на описване тема-баобаб - седалковият лифт. Да си призная, качването и слизането ме изпълват са такива едни трепети, които не могат да бъдат определени като приятни. Но да се носиш между дърветата, лекият ветрец, меката зеленина там долу... И тишина. Даже скърцането на съоръжението не може да я наруши. Сигурно това усещане за възнасяне ни подтикна към непланираното изкачване.
Черни връх.
Отдавна ми се искаше пак да опитам ароматния билков чай, но като че ли стимулът не беше достатъчно силен, за да тръгна нагоре. Слава богу, появяват се минути, в които пречките ти изглеждат несъществени и тръгваш, към Мека.
Защото изкачването прилича на поклонение - усилие, съсредоточаване, пречистване... И наказание за гордостта да се приближиш до боговете - добре, че те се смилиха и пратиха хладния вятър, който ме спаси от колабиране.
На върха. Леко разочарование, че чаят вече не е същият. И че горе се оказа пренаселено. Все едно. Запомняш панорамата към града; зелените поляни, прорязани от пътеки; странните облаци - бяла ивица по хоризонта; и друг облак, чиято черна сянка пълзи по билата като приказна тъмна сила.
А после надолу. През Торфеното бранище, "пътуващи блата", скрити под редките растителни видове, както се посочва по указателните табели. С глава, замаяна от въодушвлението на триумфа при досега до висините, никак не е трудно да се подхлъзнеш и цопнеш в тресавището. Аз го направих поне пет пъти. Забавно се оказа да падаш в калта, трябва да кажа. Топло, меко. Е, след това се наложи да позапера панталона с изворова водичка. Но така или иначе появих се пред хората относително чиста и неопетнена. С добре проявена мускулна треска. Въпреки профилактично изпития аспирин. Но това вече е друга тема. В края на краищата, за всичко се плаща.
---------------
P.S. Забравих да спомена топлия камък току под върха. И снега зад него.
Един куп неща забравих да спомена. Но тя заради това темата си баобаб...

неделя

Какъв ден само. Аз съм роден в неделя. Дали затова съм толкова мързелив.
Адска горещина.
=======
Вратите се отварят == влизам в някаква пещ == бус 94 == перфорирам си билета и зяпам разсеяно през прозореца ==
слизам и веднага се паркирам на най-дебелата сянка == чакам == тя идва ==
влизаме в city center sofia == това е mall (# promenade: a public area set aside as a pedestrian walk
# plaza: mercantile establishment consisting of a carefully landscaped complex of shops representing leading merchandisers; usually includes restaurants and a convenient parking area; a modern version of the traditional marketplace; "a good plaza should have a movie house"; "they spent their weekends at the local malls"

=============
"they spent their weekends at the local malls" = колко смешно e че примерът от принстънският речник се "явява" в реалният ни живот, макар че прекарахме само няколко часа в един от киносалоните na cineplex -а
Последния етаж на мол-а изглежда доста футуристично благодарение на ober licht-a
Излизаме от мол-а == навън вече не е такава жега == малките тихи улички
около НДК те карат да се радваш на типичната неделя в града ==
кафето пред народния театър го няма == аха == тук е отстрани === по-доброто място == сядаме, пием фрапе == сянката съчетана с лек ветрец прави картината много интересна == пак започваш да обичаш града когато спокойствието го е обзело == никой не бърза == ленивостта ни кара да си спомняме разни отминали моменти == разкази за острови и интересни пътувания допълват пейзажа ===
Ставаме == пак тихи улици == нарочно подбрани и водещи към парка == след това към спирката на нейният автобус == тя се качва == аз тръгвам към друга спирка == всеки си има спирка и автобус == започва да се стъмва == един хубав ден си отива == май не е лошо да си роден в неделя ==

Аз знам...

О, аз знам. Знам какво да правя в неделя. И обикновено не успявам да изпълня и половината от това, което трябва да направя. Както и през останалите дни от седмицата, между другото.
Но да оставим настрана безсмъртието. Да се съсредоточим върху неделята.
Лирическо отстъпление: честно казано, в последната неделна утрин не знаех какво ще правя в неделя. По изключение. Ако се абстрахираме от обичайното домакинстване...
Какво се прави в неделя? Ходи се на кино. По възможност, в новичкия Mall та да бъде нещо ново, да остави привкус от приключение, от изследване на неизвестни територии.
CITY CENTER SOFIA. Отвън прилича на супермаркет, но вътре е приятно - леко и светло, с умерена температура. Всъщност, едва сега си давам сметка, че атмосферата странно ми напомни за София ленд, та се почувствах уютно, разпознаваемо почти. Даже се учудих, че няма много тичащи деца, превъзбудени от предчувствието за "екстремни" забавления. Е да, очакванията ми бяха компенсирани в салона - шушукане, притичване, пуканки, сдърпвания, гръмогласен вносител на ред в залата... Пълна програма. Сладоледът ми липсваше в тая картина, но и на него ще му дойде редът.
И само ескалатори, няма нормални стълби. Чудно-чудно. Единият ескалатор не работеше. Нищо чудно.
Техномаркет, Суши бар, пици, сладолед, парфюмерия, все още празни магазини... Киното е на втория етаж. Само шест зали. Очевидно, не е било замислено като център на съоръжението. Кой знае, ще си покаже дали са познали.
Иначе салончето е доста прилично - креслата са удобни и така разположени, че и китайски баскетболист да седи пред теб, едва ли ще ти пречи да виждаш екрана. Виж, екранът ми се стори малко близичко или помещението - твърде малко за такъв екран. Както и да е. Без друго гонещите се из залата дечица не ти позволяват да се съсредоточиш върху подобни дреболии.
Това му е чаровното на гледането на блокбастъри в киносалон - от една страна, хората са се охарчили да ти покажат зрелище, което може да се възприеме в пълен обем само на голямото бяло платно. От друга страна, филмът не сварва да ти ангажира изцяло съзнанието, та публиката успешно го допълва. С изгасването на светлините започва масово преселение, смяна на местата. Дечицата току се сборичкат. GSM запищява. Някой гардероб с нежна психика въдворява тишина и спокойствие по обичайния за него въздействащ начин... София ленд, както казах, "екстремни" забавления... На кино в неделя.
А климатиците работят добре, споменах ли го вече? Гонят жегата без да внушават, че си попаднал във фризер. Което не е добра услуга за продавачите на топли и студени напитки. Като че ли.
За филма? Какво за филма? X-men 3. Струва си да се гледа. На кино. То е ясно - не напразно има рекордни приходи от първия уикенд, нали.
И какво друго правих в неделя? Ами много приказвах. Излишни приказки, общо взето - спомени и мечти. Та си помислих - ако можеха да си останат на земята романтичните спомени и светлите мечти на всички, живели някога на този свят...

Неделя

"Милионите, които мечтаят за безсмъртие, не знаят какво да правят със себе си в неделя" (Сюзън Ерц)